През последните столетия правата на жените в България претърпяват значими промени.
Една от първите стъпки към признаването на правата на жените е образованието. През 19-ти век възникването на първите момичешки училища бележи началото на промяна в обществените нагласи към образованието на жените. Това е важен момент, който позволява на българките да играят по-активна роля в обществото и да допринесат за неговото развитие.
Един от интересните моменти в историята на правата на жените в България е активното участие на жени в националноосвободителните борби и въстанията из Османската империя, което демонстрира силния дух и решителност на българките да защитават своите права и свободи.
Началото на 20-ти век носи ускоряване в борбата за равноправие, кулминиращо с придобиването на избирателни права за жените през 1937 година, което е значителен напредък въпреки закъснението в сравнение с други европейски държави. Ситуацията преди това е особена – първата българска конституция от 1879 г. формулира всеобщо избирателно право за всички граждани, но какво е гражданин остава двусмислено и реално изключва жените от правото на глас. Българската държава не гарантира еднакви избирателни права за мъжете и жените. По силата на установените традиции, жените не се допускат до избирателните процедури. Например, на 18.12.1898 г. Народното събрание гласува закон, който забранява на омъжените учителки да упражняват своята професия… През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. През въпросната 1937 г. се постига частичен успех като „жените майки от законен брак“ получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява до гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са „омъжени, разведени или вдовици“. Това не важи за неомъжените жени. Новият Изборен закон дава само активно избирателно право на жените – т.е. да гласуват, но не и да бъдат избирани.
През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в XXVI обикновено народно събрание са избрани първите 16 жени за депутати. През 2024 жените в българския парламент са 58 или едва 24% от общия му състав. За да илюстрираме още по-добре колко сериозно е положението – 51.9% от населението на Република България е жени.
Настоящи проблеми
Въпреки значителния напредък в законодателството и политиките в защита на правата на жените, в България все още съществуват предизвикателства. Дискриминацията на работното място, разликите в заплащането между половете и насилието над жени са все още проблеми, които изискват внимание и действия.
Насилието над жени, включително домашното насилие, е един от най-належащите социални проблеми в страната. Въпреки наличието на закони, предназначени да предпазят българките от насилие, прилагането им често се сблъсква с предизвикателства, свързани със стигматизация и липса на осведоменост.
Освен това, икономическата несигурност и трудностите в достъпа до качествено образование и здравеопазване са други важни въпроси, които засягат жените в България. Усилията за преодоляване на тези проблеми изискват съвместни действия от страна на правителството, неправителствените организации и обществото като цяло.
В следствие от последните избори, седем избирателни района не излъчват нито една жена народен представител: Габрово, Плевен, Пловдив-област, Силистра, Смолян, София-област и Ямбол избират 44 народни представители, но от тях няма нито една жена в състава на 49 Народно събрание. Големи изборни райони като 16 МИР Пловдив с 12 мандата, излъчват само една жена, защото нито една от шестте парламентарно представени партии и коалиции няма жени на първите две позиции в кандидатските си листи.
Заключение
Пътят към пълното признаване и защита на правата на жените в България е дълъг и изпълнен с предизвикателства. Въпреки това, историята и съвременността показват, че прогресът е възможен чрез устойчиви усилия, образование и ангажираност на обществото. Създаването на справедливо и равноправно общество изисква постоянство и отдаденост на целите за равенство и справедливост. Именно затова чрез настоящия проект целим да образоваме възможно най-много жени от Пловдивска област в основи на правото.
Проектът се изпълнява от фондация „Еду плейграунд“. Финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Холандския хелзинкски комитет. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган (НХК) могат да бъдат държани отговорни за тях.